Паметник на Нейчо Калъчев - Клисура

В непосредствена близост до храма "Св. Богородица" в Клисура е издигнат паметник. Надписът на него гласи, че Нейчо Калъчев е бил най-изкусният стрелец и водач на чета по време на Априлското въстание през 1876 година. Роден в същия град през 1835 г., Калъчев е бил типичен представител на балканджиите – физически силен, с масивни рамене, широко лице, тъмни мустаци и гъсти, навъсени вежди, отпод които се излъчвал пронизителен поглед. Като младеж отишъл в Одрин, за да пасе овце. Според местна легенда, там убил турчин, опитвал се да открадне от стадото. След този инцидент се завърнал в родния си град и постъпил на служба като стражар в местния конак. През 1867 г. карловският каймаканин му възложил задачата да ликвидира турския разбойник Поряз Имам от село Рахманларе (днес Розино), известен със своята жестокост и неуловимост. С точно изстрел Калъчев успял да се справи с поръчението. През пролетта на 1876 г. той станал един от най-дейните участници в клисурския революционен комитет. В Старата църква леял куршуми, изпълнявал куриерски задачи и сопровождал Панайот Волов в пътуванията му между Клисура и Копривщица. Заедно с Караджов и Болтов, той получил право да присъства на събранието в Оборище, където охранявал делегатите от своя град. По време на въстанието се сражавал като стотник на позиция „Зли дол“. Успял да убие двама байрактари на Тосун бей – командирът на башибозука, което предизвикало паника сред нападателите и временно спряло настъплението им. Това дало възможност на много жители на Клисура да се изтеглят в планината и така да се спасят. След потушаването на въстанието, Нейчо Калъчев се крил в Копривщица, Клисура, Сопот, Карлово и Пловдив, където дочакал Освобождението. В свободна България продължил да работи като стражар. Починал в родния си град на 18 март 1905 година.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви